Отлично организираното европейско първенство в Барселона събра елита на континента, който се оказа... неконтинентален. Демократичното развитие в Европа и тоталната имиграция хвърлят в паника почтените атлети, които бягат от лукса "допинг" като дявол от тамян. На 10 000 м златния медал спечели етиопка в турски екип, която по семеен кодекс е приела турско гражданство - напълно нормално. Франция е традиционна спортна нация с африкански оттенък. Финалът на 100 м обаче бе спечелен сензационно от... белокож спринтьор, и то французин! Проблемът не са тъмнокожите лекоатлети, проблемът е как да се отделят ползващите допинг от почтените спортисти. Контролите на международната антидопингова агенция (WADA) често пропадат, защото примерно африканските спортисти работят с треньори и от истинската, и от втората си родина и стават трудно откриваеми. Проблемите се усложняват. Отделни атлети и цели федерации започват бунт срещу контрольорите, чиито методи уронват достойнството, особено на явно чистите спортисти. Световният шампион в мятането на диск Роберт Хартинг е ядосан и заяви пред в. "Берлинер Моргенпост": "Как да обясня на децата си защо приличам на орангутан, а моите колеги се намазват с гел и позират за едри пари пред илюстровани издания като "Плейбой". И те, и аз се мъчим да хвърлим диска на 70 м, но с различни сили, които не могат да се постигнат от организъм без допинг. Всъщност аз участвам в Барселона като студент, излизащ на ринга срещу професионалисти. В нашата бивша ГДР това го проповядваха от политбюро. Днес го изпитвам на гърба си. Вижте, професионалист №1 е Герд Кантер. Той е милионер и изобщо не му пука от функционери и контрольори. Полякът Пьотр Малаховски получава месечна държавна стипендия 2000 евро след второто място на олимпиадата в Пекин. Това са гигантски разлики. Затова, спечеля ли медал в Барселона, да знаят всички, че това е мой личен медал. Жалко, че треньорът Вернер Голдман не признава следването ми и мърмори, ако закъснея след лекции. Той едно си знае - 70 м и медал на европейското, а аз си знам как ще се преборя срещу професионалистите." Световният шампион от Берлин '09 Хартинг живее в източното предградие на столицата Ораниенбург. Той спечели световната титла в родния си град с 69,43 м, а сега е студент по икономика. Зад Хартинг застана вицепрезидентът на германската федерация по лека атлетика (DLV) Гюнтер Лоре. Познатият у нас от времето на Димитър Хлебаров в овчарския скок германски атлет се обърна във влиятелния в. "Франкфуртер Алгемайне" към IAAF: "Кръгът се затвори след 1992 г. и сега сме пак в Барселона. Никой не може да ме убеди, че нашият спорт е чист от допинг. Вярно е, че някои федерации изтикват назад възможни манипулации. При нас е същото, но аз съм убеден, че това ще изчезне с времето. Всички спортисти са уплашени от последствията. Аз живеех през 70-те години в САЩ и останах чист, но като абсолютен единак. Там се гълташе "стока" с големи лъжици. Пораженията са известни. Вижте, атлетите от Карибския басейн и Западна Африка имат генетични предимства пред европейците. Сега се мъчим да вървим към равенство, но е тежко. Кристоф Льометр бяга 100 м за 9,98 секунди. След Армин Хари това за нас в Европа е голяма надежда. Ето идва и Дуейн Чембърс, но не е ясно вярваш ли му, че е чист, или не. Само той знае истината. Техниката на WADA не е достатъчна! Решаващо е възпитанието и съзнанието! И аз можех със стероиди да вдигна с 10 сантиметра моите 5,65 метра, но избрах истината. Напоследък като вицешеф на DLV работя с колеги от Изтока и трябва да призная, че те са изключително честни хора. Едно остава решаващо за нашия спорт - не победим ли допинга, леката атлетика изчезва след 20 години!"

източник: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=-1&sectionid=12&id=0004662